Съвсем невзрачен и непоетичен.
Но той ще е изпратен да ме вземе
със колесницата на твоето обичане.
И никакъв дактил, и анапест, и рими,
и никакви метафори, сълзи, поанти,
не ще се сплитат в конските ни гриви ,
препуснали с копитата към тайника.
А циганката , жадна , бавно ще отвори
чертога за любов - небесните кушии.
Ще се прекръстят под пороя хората:
Кои ли луди пак са съгрешили?
А залезът ще ни очаква благодушно.
Ще оцвети пътеката към себе си.
В червеното не винаги изгарят устните...
От всички залези , един - за грешници.