автор: Vestin

Не... няма нищо ново под слънцето...
все същите хора...
...все същите роби.
И оня гарван – птица проклета
зловещо грачи на свободата над зрънцето...

А България, като майка бездетна,
днес е слугиня на чужди в несрета...
... все същите хора...
все същите роби.
И онези попове,
зарад които извика
- О, правий, Боже!...

Но кой ти повярва...
... никой не може...
В света ни безбожен,
оплакват те мъртъв
и шумно възкликват
- Жив е той, жив е – там на Балкана!
Жалка, страхлива, бездушна измама.
Робският камък така и не падна...

Жив бе за тях... така невъзможен!
Затова те убиха във камък и слово,
защото безсилно бе зърното оловно,
защото мигът ти със сила страшна виси
в мисълта им, че пак е възможен...
че пак ще лети страшното слово,
което убива роба в човека!

Нека, на връх там, тихо лежи,
заглушен от салютната дрямка.
Всеки спомен кърви, заключен на сянка.
Не... няма нищо ново под слънцето...
Само оня гарван изяде на свободата ни зрънцето...
... все същите хора...
все същите роби...
И няма кой да извика –
О, правий, Боже!...