автор: esperanca

Ти за нищо не питаш,
сплиташ с болка ръце.
Въздишат гърдите,
уморено падат криле.

Няма укор в очите.
Зее погледът ням.
Безсънни щурците
спомнят летния плам.

Твойто рамо е пусто,
някога нежна глава
е притискала устни...
помниш ли тази жена?

И навярно след нея
много си приласкал.
Студ в душата ти вее
и лукава печал.

Срещнал женски очи,
но коварно излишни.
Пламъкът изгасил
на любови предишни.

Ти за нищо не питаш.
Всичко не е лъжа.
Още търсят мечтите ти
мед и дъжд на жена.