автор: Ianna

Езичето си пак изплезваш,
ехидно се присмиваш.
Мекият ти мъх настръхва
като електрически антени
Няма те, а те докосвам.
Има те, а те не виждам.
Раните си аз дълбосвам,
а не мога да усетя.
Няма ме!
Със сигурност ме няма!
Иначе ще чувствам вътрешност!
И външността си няма да забравя,
за да виждам твоето подобие...