автор: Esoterica

Всички земни чудеса не можеха да се сравнят с черната красота на Халиавандера. Зловещо величие се бе разпростряло над адските градини.
Лабиринти от нажежени до бяло стоманени храсти, фонтани пръскащи яркочервена втечнена лава, огромни дървета от черни магмени скали, с листа от есмералди и плодове - сапфири и рубини, издигаха горди стволове, дебели по пет или шест стъпки и височина от половин левга. Пътеките бяха застлани с чакъл - хиляди малки късчета аквамарин, кварц, кехлибар, елмаз, хематит, смарагд - безброй скъпоценни камъчета във всички възможни цветове.
Вървяхме през градината, а топлината и светлината, които предполагах, че ще излъчват, изобщо не се усещаха. Даже напротив - от всякъде лъхаше приятна хладина ,а ярките цветове не дразнеха окото.
В центъра на градината се издигаше мраморна статуя на два елфа - мъж и жена. Елфът бе висок, строен, с дълга права коса, изваяна от сербро. Очите му представляваха два сапфира. Елфата, с очи от черни диаманти и коси, спускащи се на прелестни вълни от червено злато, бе най-прекрасното нещо, което някога бях виждала. Скулптурата сякаш беше жива. Елфите, вплели тела във вечна прегръдка, излъчваха повече живот, от което и да е живо създание на Земята.
-Знаеш ли нещо за Халиавандера? - изтръгна ме от унеса ми Сатан.
-Не - отговорих лаконично аз, все още впила очи във великолепната елфическа двойка.
-Това е родния дом на елфите, които сега населяват Земята.
Зяпнах от учудване,а Сатан се усмихна и продължи:
-Преди около девет хиляди години, тоест седем века преди раждането на Христос, майка ни -Лилит, реши да направи подарък на своя баща-Бог. Тъй като по това време той имаше доста проблеми с хората и тяхното неверие в каквото и да било, Лилит реши да изпрати елфите на Земята, за да утешават и радват Окото Божие. Уви, татко не беше съгласен с майка ни и за това промени същността на Красивия народ. На външен вид те са невероятно красиви, изящни, грациозни, ефирни, ала душите им са изпълнени със суета, надменност и дързост - все качества, който Господ не одобрява. А и плюс това от къде мислиш, че знаят толкова много за магията? Татко им показа много от тайните си и елфите овладяха магическата енергия почти до савършенство.
-Искаш да кажеш, че... че елфите са... дяволски изчадия?!
-Не, не ме разбра. Те са... нещо като братовчеди на човешката раса. Господ е създал Адам и Лилит, те са брат и сестра, точно като нас двамата -по устните на Сатан пробяга усмивка. -Целия човешки род, както и елфическия, се явявате като внуци на Бог. Майка ми, както може би си забелязала вече, не е дявол. Не е зла по природа, няма нищо пъклено в нея. Поради тази причина са и повечето от споровете им с татко. Той много пъти се е опитвал да я промени, но тя просто е създадена така. Нейното място не е тук... За това и създаде елфите,а сега и властва над тях, помагайки им да създават красота.
-Вече ми е ясно - казах тихо аз. "Значи това е една от причините да ме доведе на това място." - А тук, в двореца, имате ли библиотека, с исторически хроники, които да описват всичко, цялата история на Ада?
-Разбира се! Искаш ли да те заведа?
-О, да!
Обожавах четенето! Когата бях в Земния свят, четенето на фентъзи ,например, ми помагаше да се отделя поне за миг от глупостта на заобикалящия ме хаос и да се потопя в нечий чужди приключения, да ги изживея заедно с героя и да натрупам неговия опит. Книгите бяха моето спасение.
Излязохме от Халиавандера и пристъпихме в прохладата на замъка. В повечето истории, които бях чела, дворците си имаха имена, за това попитах:
-Този замък има ли име?
-Ам-м-м, да - отвърна Сатан. - Акараир. На езика на демоните означава "неразрушим".
-Нима демоните имат собствен език?
-Да, не знаеше ли? - учуди се на невежеството ми събеседнникът ми. - За повечето писмени документи, книги, та дори и в залите за дискусий в Акараир, се използва само този език. Мога да те науча, ако искаш.
-Разбира се, че искам. Все пак предполагам, че ще ми трябва...
-Да, иначе няма да разбираш почти нищо. Езикът на Демоните се нарича Гладио Десванти и се превежда като "защита на словото", защото на този език, независимо в писмена или устна форма, не можеш да излъжеш. Елфите същото го ползват, макар че с времето са внесли малко незначителни промени. А, ето я библиотеката.
Заслушана в думите на Сатан, не бях забелязала кога бяхме спрели пред широко отворена врата, водеща към огромна зала, чиито стени бяха претрупани с книги. В средата на помещението имаше три огромни маси, на които бяха разпръснати в пълен безпорядък стотици прегаментови свитъци. Десетина демони, в човешки облик, пишеха неуморно като всеки от тях се бе навел над парче пергамент с пауново перо в ръка.
Сатан ме въведе в библиотеката. Щом ни забелязаха, всички демони станаха от местата си, наредиха се в редица и се поклониха. Един от тях, очевидно най-възрастния, защото имаше дълга снежнобяла брада и коси, спъскащи се на вълни чак до пода, заговори:
-Ваши величества, на какво дължим неочакваното ви посещение?
Сатан отвърна:
-Лейди Ана желае да разнообрази ежедневието си с някоя от вашите книги. Трябва да знаете, че тя не е запозната с Гладио Дисванти. Намерете нещо на родния й език. Също така искам вие, сен-Зал Белокосия, да бъдете нейн учител и да и разкриете всички тънкости на нашата писменост.
-Както наредите,господарю - весело отговори Зал, след което се обърна към мен - За мен ще е чест да ви въведа в познанието за Дисванта Диабола, милейди. Мелодичен и изящен, той е изключително лесен за научаване.
-Сигурна съм, че е така,сен - отвърнах аз. - А кога можем да започнем?
-В удобно за вас време, милейди - отвърна Зал с лек поклон.
-Няма да е днес обаче - намеси се Сатан - Сен Зал, ще ви помоля по-бързо да намерите книга за Ана, защото след няколко часа ще започне пирът в нейна чест. А знаете, че баща ми никак не обича закъсненията.
-Да, милорд - рече Зал и се обърна към стоящия най-близо до него книжовник - Донеси "Хрониките на Джехенем", в сектор "Ней", втори етаж, девета редица, четиринадесетата. И по-бързо!
Демонът изчезна за секунда от поглед, а когато се върна ми подаде не много голяма книга с червена подвързия и златни кантове.
-Благодаря, сен.
-Трябва да тръгваме. - Сатан сложи ръка на кръста ми. - Ще те придружа до покоите ти.