автор: ida

Ни мога дъ гу кажъ, шъ напишъ,
а най-пудир и шъ гу сътвуря!
Ни придпулагаф яз, чи кукувица
ша вземи и ша ми изпий умъ !

Ми яз ни съм тъкваз, дури ни могъ
да пишъ рими, стихо да ридя,
Булнавъ ли съм, ми къкво ми ставъ,
ни мога дажи дъ ги подридя...

Пък яз съм пудридена, шъ призная,
и дифурмирънъ съм ут трудъ -
пръфисиуналну съм зависимъ,
от точнусттъ и ут ридъ...

Чиртая, смятъм - мисля се зъ тукъ.
Ни можи тъй, убъркъф съ съвсем!
Върви ми инъчи пък кунушмакъ
ши вземъ шъ съ заплитъ иптен...

Приятили, другари, мои братя,
кажети ми, раскрийти ми сега?
Шъ оцилея ил шъ си изпатя
и как да смогна дъ съ съхръня?

Поезията взела ни душътъ,
а ний сме нейни роби или ДА?

Забравям и вудътъ, и хрънътъ,
и искам всички да ви прочита!