автор: Esoterica

Събуди ме тихо почукване на вратата.
-Влез - казах сънено.
В стаята влезе Жандрир - демонът, който бях забелязала, когато погледнах в отворения проход към Ада.
-Нейно Адско Величие лейди Лилит ви помоли да слезете на закуска. - изрецитира бързо изчадийцето. - Имате ли нужда от помощ?
-Не, нямам. Остави ме, ако обичаш.
-Както наредите, ваше благородие - каза Жандрир, след което се поклони и излезе бързо.
Станах, оправих си леглото и се огледах за врата, която да ме отведе към банята. Искренно се надявах, че има такава. С облекчение забелязах една тясна абаносова врата на другия край на стаята. Отворих я ...
През живота си не бях виздала по красива баня - стените бяха покрити с тъмносиви плочки, на едната от тях бе окачено голямо огледало, под него имаше мивка, а отстрани беше тоалетна чиния от сив мрамор. В другия край имаше огромна черна вана.
Направих набързо сутрешния си тоалет и след това реших, че трябва да си намеря подходящо облекло. Отидох в спалнята и я огледах хубаво. До леглото имаше посребрена тоалетка с кокетно столче, а на стената имаше огледало отново в посребрена рамка. На тоалетката имаше най-различни дамски принадлежности - сребърен гребен, четка за коса, малко огледалце, един куп сенки за очи в различни цветове, лакове за нокти,ч ервила, балсами, парфюми и още куп неща, който дори не знаех за какво се използват.
Сресах се набързо и огледах за гардероб. В една от стените имаше голяма кафява врата.Отворих я и за малко не припаднах от възхищение - отделна малка стаичка пълна с всички възможни видове дрехи, обувки и аксесоари. Имаше дори отделен шкаф за бижута. Харесах си едни черни джинси и тениска с червен пентаграм отпред. Обух един чифт чисто черни кецове и отидох до шкафа с бижутата. Нищо не си отиваше със сегашното ми облекло, така че реших, че вече съм готова за закуска. Да, но къде беше трапезарията?
Излязох от стаята си с мисълта, че все ще я намеря някак си. Само дето отпред ме чакаше Жандрир с много притеснен вид, изписан по грозноватото му лице.
-Лейди Ана е готова? - изфъфли той - Моля, позволете ми да ви придружа до трапезарията.
След около минута стигнахме до самата трапезария - обширна зала с огромна маса по средата, претрупана с ястия. Около нея бяха само Лилит и четиримата и синове. Отидох при тях и седнах отдясно на Сатан.
-Добро утро, дъще - първа ме заговори Лилит - Кого избра за днес?
-Сатан, майко - отвърнах аз.
-Добър избор - усмихна ми се тя. - Ще прекараш деня изцяло с него.
-Да, милейди - казах аз, след което огледах какво имаше на масата - бе отрупана със всевъзможни храни - препечени филиики, масло, 4-5 вида сладка, кифлички, варени яйца, плодове и сокове. Налях си една чаша портокалов сок и си взех една ябълка. Сатан ме изчака и след това заедно тръгнахме на някъде.
-Къде искаш да те заведа? - попита ме той.
-Някъде, където няма да ни притесняват.
Сатан се усмихна лукаво - отиваше му - и тръгнахме по дълъг сумрачен коридор. Хвана ме здраво за ръката. Стигнахме до една леко открехната врата и той ме прикани да вляза първа.
Ахнах от възхищение. В средата на стаята се намираше басейн пълен с мляко. По повърхността се носеха хиляди розови листенца. По целия под бяха наредени малки свещи. Тежки благовония танцуваха из въздуха. Сатан сложи ръка на кръста ми и нежно ме обърна с лице към него. Усетих топлината на тялото му и дъхът му, галещ врата ми... Той ме притисна до себе си и усетих как мъжеството му се втвърдява.
-Сатан, какво си мислиш, че правиш?
-Аз... - той се отдръпна рязко - Искам те.
Погледнах го в очите - сред морскосиния цвят гореше срам. Усмихнах се и го хванах за ръката, след което не усетих кога вече бяхме голи и в басейна, преплели телата си в пламтяща от страст звезда. Устните му, горещи и търсещи, изучаваха всяка част от тялото ми. Ръцете му изгаряха кожата ми. Усещах влажното му тяло, което се търкаше в моето. Ласките му бяха толкова нежни, чувствени, жадни за отклик.
Сатан ме повдигна на ръба на басейна и застана между разтворените ми бедра.Шепнеше ми любовни слова, докато езикът му извървяваше пътя от устните ми, по шията, надолу към гърдите и корема. Принцът на Ада се спря за миг, когато стигна до влажния отвор между краката ми. Там езикът му се заигра с чувствителната плът, проникваше в мен, засмукваше, хапеше, след това страстно целуваше, сякаш за да измоли извинение.
Изведнъж Сатан се изправи и влезе рязко в мен. Викът ми - на болка и изненада - прониза тишината. Тласъците му бяха груби, агресивни, животински. Стоновете ни се сляха в един общ, изпълнен с похотливо удоволствие...
Останахме в басейна още няколко минути, след което излязохме и се облякохме на бързо.
-Искаш ли да те заведа на едно място? - попита ме Сатан, с все още забит в пода поглед.
-Какво място?
-Ще видиш - отвърна той, хвана ме за ръка и излязохме от стаята.
Кордидора беше празен, но в следващата зала се натъкнахме на Луцифер-младши ,който четеше някаква книга,седнал в огромно кресло. За части от секундата той вдигна очи и ме погледна - зад зеления зенит се таеше смесица от болка, ярост, отчаяние, безсилие.
-Здравей, братле!-обърна се весело към брат си Сатан. - Кажи на майка ни, че с Ана отиваме в Халиавандера.
-Знаеш,че само кралска кръв има право да влиза там-повдигна вежди Луцифер.-Има вероятност да я убиеш...
-Тя е от краслкото семейство- натърти Сатан - и аз изобщо не виждам такава вероятност,нито пък причина за тревогата ти, братко. А сега, ако ми позволиш?
Луцифер хвърли бърз, изпълнен с ненавист поглед към брат си и продължи да чете. А ние свихме надясно по едно широко стълбище и скоро излязохме на открито...