-Може за друго мероприятие да нямам време, но що пък да не открия един панаир?
Тъй си мислеше младият премиер, докато обикаляше първия етаж на Националния дворец на културата. Това събитие щеше да го откъсне поне за известно време от ужасното бреме на изпълнителната власт.
-Каква площ заема панаирът? – запита младият човек най-дългогодишния директор на културна институция в страната и чужбина.
-750 квадратни метра – с готовност отвърна Друмев. - Представени са повече от 120 издателства, които правят отстъпки от 10 до 50% при купуването на книга....
-Ще взема да си купя няколко книжлета – като на себе си рече премиерът и продължи на ум: ”Хем ще направя оборот на хората, хем ще си възстановя библиотеката заради приятели, които не връщат книги, хем ще се възползвам от отстъпката....”
Младият човек обиколи щандовете на почти целия първи етаж. Заговаряше продавачите и се интересуваше докога продължава панаирът.
„Доста добре върви май тоя бизнес, рече си той. Защо се оплакват тогава от ДДС-то върху книгата?”
Междувременно си купи „Махалото на Фуко”, сборника „Македонски народни песни” и няколко документални книги за Илинденско-Преображенското въстание.
„Нека всеки си направи изводите. Политическото и културното ми послание са повече от ясни”.
В това време половин България се давеше във вода, а другата половина протестираше заради сушата и се канеше да дойде с тежка техника пред Министерския съвет. Петканов се зарече да подаде оставка, Ангел Александров се инатеше със своята, а европейският комисар по въпросите на правосъдието и вътрешните работи Франко Фратини, известени и като страстен скиор, твърдеше, че има политическия кураж да задейства предпазна клауза, ако реформите в сферата на борбата с престъпността и корупцията не бъдат ускорени! Шофьорите си извоюваха по-високи заплати, но, както се очакваше, засегнати скочиха учителите и лекарите. Захвана се отново спор кое е по-трудно: да се върти геврек, да се реже със скалпел или да се пише с тебешир.
„Събудиха се позадрямалите призраци на класовата омраза от времето на татко, когато населението се делеше на работническа класа, трудово селячество и народна интелигенция”, рече си Сергей с крива усмивка. „Да можеше веднага да си ида вкъщи и да си почета на мир и спокойствие!”
Елена пак беше заминала да снима филм, но това във всички случаи бе по-добро занимание, отколкото като други Елени да се занимава с фондации и парадна благотворителност...
На един щанд с четива за бойни изкуства и оръжия министър-председателят внезапно си спомни скорошно съобщение на Франс прес, в което се твърдеше, че България е на 54-то място сред 121 страни, обхванати в класация за степента на мир и спокойствие. „Оставката на Петканов значи ми е добре дошла. Мандат и половина са твърде множко. Мандатото хлопна!”, позасмя се Сергей и се загледа в корицата на „Махалото на Фуко”.
Да, махалото продължаваше да се люлее. Но това беше махалото на Фратини, който като Умберто Еко също бе италианец.