автор: glishev

На Утринната звезда

Кръв и злато, хризантеми, страст, измяна и отрова –
стари и банални теми. Не намирам радост нова
в кралски двор и бална зала. “Ала-бала” от алкова
царствен чувам и скучая. Из анали прашни ровя,
ала няма смисъл в тях. Липсват им живот и смях.
Хризантеми, злато, страх... С кичур твой се заиграх,
ти засмя се и разбрах: тънат троновете в прах.
И, презрял корони тежки, казвам с теб честит че бях.
*