автор: Hemu

:) Дъ ни забравяти дъ съ усмихвати кату читети.


Ох риших съ, вечи съ ни трай

точка слагам, нужнъ е смяна.

И дури ут сички, дъ съ узнай

в градъ утивъм, зъ прумяна.



Аз виждъм, модътъ ми мина,

мъ мойта беши преди времи,

дорде усетя, зе чи си зъмина.

Ама кой дофтур ши съ наеми?



Сига всички гледът дъ ръстът,

а аз искъм пък дъ намалявам...

На селу питъх дофтури - нищът,

ами зъ туй у градъ заминавам.



Мъ дружка търся си, дъ мъ води,

аку съгласни има, некъ ми рекът.

Леку мъ е страх, мъ пусти моди.

Я дъ видъ колку ши съ притикът?



Можи бартер дажи и дъ стани -

аз намалям, пък другъ гулимей.

Лекърити там били разбрани,

кату си плащъш, сичку е укей.



Обачи няма мигдан дъ съ бавя,

времи утдавна вечи е зъ плаж.

Ох дъно скору, аз дъ съ избавя.

Бре, няма ли тук моми с кураж?



Их, значи, що тъй съ срамувати?

Ку знайти, афтубус дажи наех.

Ох, кво толкус има дъ умувати?

Лекъри съ туй, ши имами успех.



Койту тръгни, ши има и награди,

аз тилифонен номер ши ви уставя.

То дубре, мъ склирозътъ съ убади.

А сига де, как мужах дъ гу забравя?


30.05.2007г