автор: Vesan

Съпругата ми литна на гурбет.
Хвала на бога, в правова държава -
Британия - това си е късмет,
с редовна виза, да я уважават,
и с договор, тъй както си е ред...
Решихме, че това си заслужава
страданието. И ето ме сега,
самотен татко с две децица мили,
курдисан драговолно на брега
на грижи-океан. Със сетни сили
пера и чистя, готвя, пазарувам...
Ей, вчера врътнах баница една,
а днес ще трябва дрехи да купувам
и да избеля сините петна
по ризите след снощното пране,
защото включих на програма "био".
Ах, да платя и сметките!... О, не,
май трябва и прозорците да мия,
че "комшуто" от горния етаж
реши се дограмата да смени...
.............................
А вечер, след поредния колаж
от спорт, реклами, филми, новини
очаква ме бруталния мираж
на спомена, горчив от самотата...
..............................
Изобщо... не живот, а камуфлаж!
О, боже мой, как липсва ми Жената!