автор: Esoterica

Смях в страха,
сълзи в тишината.
Неистова уплаха
тревожи тишината

Нежно напява
Луната в небето.
Тихо приспива
страстта в сърцето

с черната песен
на тъмното нищо.
В сивата есен
жадувам аз всичко.

Тиха умора,
кървяща печал
догарят в затвора
на моето Аз и жал

извикват в мене.
В окови от похот
душата тихо стене.
Викът сега е шепот...