Джон извика нещо,но докато се обърна ,порталът вече бе затворен. Преминаването от хладината на стаята ми в горещината на Адските дебри не бе най-приятното ми изживяване, а миризмата на гниеща се плът правеше въздуха още по-тежък. В главата ми се вихреха хиляди въпроси, но просто не намирах сили да ги задам. Лилит ме хвана за ръката с думите:
-Ела да ти покажа твоя нов дом.
И тръгнахме.Вървяхме съвсем малко сред задушния и тежък въздух,когато моята нова майка изрече едва-чуто: "Аеринах". Усетих цялото си тяло сякаш смазвано във вакуум,не ми достагаше въздух.Вече си мислех ,че ще се задуша,когато изведнъж неприятното чувство се изпари.Сега не бях сред задуха и непоносиматс жега на Адското поле.Намирах се в огромна зала от черен мрамор и приятна хлад обгърна тялото ми...
-Сега ще те запозная с баща ти - усмихна се Лилит.
Хвърлих един бърз поглед на залата и съзрях в другия й край огромен трон, а на него седеше самият Луцифер-баща. Той представляваше невероятно красив мъж на видима възраст около тридесет и пет години, с тъмночервена коса и прекрасни сини очи. Беше гол до кръста, разкривайки смайващо мускулесто тяло. Матовата му кожа пламтеще също като тази на Лилит. Черния му кожен панталон прилепваше плътно по силните му бедра като подчертаваше изпъкналото му мъжество. На главата на Дяволът имаше огромна корона от яркочервени пламъци. В ръката си държеше платинен жезъл с пентаграма на върха.
Очите му се впиха в мен. Леко се смутих, но вдигнах гордо глава и погледите ни се срещнаха - очите му, тъмносини и по тайнстевни от дълбините на океана, ме пронизаха. Усетих, че се опитва да се рови из ума ми и бързо направих лок (защитно заклинание). Не мислех, че ще подейства срещу толкова силен противник, но Луцифер явно разбра, че не ми е приятно да ми се рови из ума и спря. След това се усмихна (през живота си не бях виждала по-красиво усмиващ се мъж) и каза:
-Добре дошла ,дъще. - Остави жезъла с пентаграмата, дойде при мен и ме прегърна, както бе направила минути по-рано Лилит. - Надявам се,че новият ти дом ти харесва. Всичко ,което виждаш тук е, колкото мое, толкова и твое. Лилит, кралице моя, разведи я из двореца. -Обърна се отново към мен и рече - Извини ме, че не ще мога да ви придружа, но, сещаш се, кралските дела ме очакват.
После се обърна и седна на трона си. От нищото върху коленете му изникнаха куп пергаментни свитъци и той се залови за работа.
Лилит отново ме хвана за ръка и тръгнахме обратно към другия край на залата, в който ни очакваше огромна врата от абанос.
-Първо,ти си моя дъщеря и не мисля ,че е подобаващо да се разхождаш из двореца в тези... дрехи - каза Лилит и се усмихна весело, когато прокара бърз поглед по лилавата ми пижама. - Какви дрехи обичаш да носиш?
-Ами...аз...Няма значение стига да са черни.
Винаги носех черно. Просто обичах този цвят, а и... Считах, че като нося черно, показвам траура си - болката и отвращянието от заобикалящия ме свят. Е, сега мислех, че няма да е точно така, но не исках да се отказвам от стария си навик.
-Добре - каза Лилит. - И моя любим цвят е черното - след което тихичко изрече- Кенонгиоус.
Изведнъж целите и дрехи пламнаха. Естествено аз се стреснах и се отдръпнах крачка назад. След секунда обаче вече нямаше пламъци, нямаше ги и старите и кожени дрехи. Пред мен стоеше истинската Кралица на Ада - в черна копринена рокля с много тюлове ,по полите имаше множество кървавочервени рози. Голямото деколте и липсата на ръкави разкриваха максимално красивата и бледа кожа. Носеше сребърна огърлица с огромен рубин, по ръцете и пръстите и имаше още много гривни и пръстени с по малки червени камъчета. Дългата й гъста коса падаше свободно по раменете й чак до кръста.
-Какво ще кажеш за нещо в готически стил?-попита ме жената усмихната.
-Нямам нищо против, разбира се - отвърнах аз и на свой ред се усмихнах. Лилит отново прошепна "Кенонгиоус" и този път пламнах аз.
След миг вече бях в рокля, отново копринена и черна, но цялата обсипана с лунни камъни. Тънки дълги ръкави покриваха ръцете ми. Пръстите ми бяха обсипани с множество платинени пръстени с диаманти,на врата ми висеше тънко колие с лунен камък във формата на сълза. Всичко бе толкова изящно...
- Бижутата са елфическа изработка. Харесват ли ти? - попита ме Лилит.
-Невероятно много. Започвам да се чудя дали няма да се събудя след миг - усмихнах се леко нервно аз.
-Де да беше сън - каза майка ми и усетих лека нотка на тъга в гласа и. - А сега вече е време да те представя на братята ти.
И тръгнахме. Минавахме през зали - някой изцяло празни, други с канапета от черен плюш, малки масички от ковано желязо в комплект с няколко столчета от същия материал. Огромни триметрови огледала в залтни рамки покриваха някои от стените, на други имаше картини и гоблени - сцени от жовота в Ада, Рая, както и на Земята -демони, разкъсващи тела на невръстни деца; ангели, давещи се сред кипящи кървави води; отново ангели ,но този път сред Райския разкош; прости земни жители,прегърбени по време на жътва; красиви жени, прелъстявани от инкубуси...
Внезапно Лилит спря пред поредната врата и каза:
-Сега ще видиш братята си. Готова ли си? И между другото - избери един от тях,защото той ще бъде твой съпруг.
В главата ми отново нахлу вихър от въпроси, но отново си замълчах. Кралицата на Ада отвори вратата и ме въведе в нова огромна зала. Напомняше всекидневна в човешките разбирания на думата ,но бе няколко пъти по-обширна. Интересното при всички зали беше, че нямаше прозорци, а може би и просто не бяха нужни ,защото по тези земи никога нямаше слънце. То бе отредено за Земята и Рая,докато Адът се осветяваше единствено от огън.
Докато размишлявах над този толкова важен въпрос, не усетих как ме наобиколиха четирима млади мъже. Единят леко ме дръпна за ръкава и ме изкара от унеса ми. Само дето аз така се сепнах, че рефлекса ми просто сам се активира - хванах мигновено ръката му и я извих. Съвсем бях забравила къде и сред кого се намирам. Избухна смях, който ми напомни какво става. Огледах четиримата младежи - всичките бяха невероятно красиви. Тримата, очевидно по-големите, приличаха на баща си - синеоки и червенокоси, а най-малкия бе точно копие на майка си - гарвановочерна коса и зелени очи, с цвета на планинска гора-гледка, която може би повече нямаше да видя.
Пред мен гордо застана най-големият от братята ми, същият ,чиято ръка бях извила. Косата му бе малко малко по-дълга от тази на останалите,а чертите на лицето му - съвсем леко по-остри. Бе облечен в тъмносиви джинси и черна тениска на Бурзум (това неволно ме накара да се усмихна).
-Имаш здрав захват, сестричке - каза той и се усмихна чаровно. - Аз съм Сатан - а после взе ръката ми и я целуна галантно.
После се отдръпна встрани и даде път на следващия. Пред мен застана момчето с най-широките рамене, които някога бях виждала. Късо подстриган, с леко сладникави черти,но все пак хубав. Носеше черни дънки и бе гол до кръста.
-Здасти, аз съм Белайъл-каза той, след което направи същото, което и Сатан преди минута.
Дойде ред на Левиатан - по-висок от братята си, с по-тъмна коса и червеникави пламъци на фона на тъмносините си очи. Бе изцяло в черно - елегантни риза и панталон.
-Добре дошла при нас! Аз съм Левиатан - отново усмивка и галантна целувка, но този път по челото.
-Аз съм Луцифер-младши - каза четвъртия младеж. Изглеждаше на не повече от двадесет. Бе по-красив от братята си. Въздържано-галантен, той просто задържа за секунди ръката ми и след това се отдръпна назад. Отново целият в черно-дънки и широка тенска.
Лилит застана до мен:
-Ще имаш точно една седмица за срок, в които да решиш кого да избереш. Дотогава ще прекарваш, колкото се може повече време с тях, за да ги опознаеш.
Сигурно съм я погледнала доста странно, защото тя се пресегна към мен и прокара нежно пръст по рамото ми:
-Съжалявам ,дете мое, този избор не бе мой, както още много други в живота ми - след което просто се обърна и излезе от стаята.
Останах сама с четиримата младежи. Настана смущаваща тишина, в която се оглеждахме взаимно. Първи проговори Сатан:
-Майка ни каза ,че идваш от Земята, вярно ли е?
-Ами...да - отговорих аз.
-Сигурно е яко там горе. Никога не сме се качвали - татко не ни пуска. Казва, че все още ни е рано - каза Беалйъл като леко се нацупи.
-Не знам, честно да си кажа. На мен никога не ми е харесвал животът ми там - промълвих тихо. - Има прекалено много болката, прекалено много за едно човешко същество.
Отново настана пауза, но този път я наруши Левиатан:
-Много сме невъзпитани! - каза възмутено той - Не поканихме дамата да седне.
След което ме хвана под ръка, прекосихме залата и влязохме в по малко помещение с доста удобни на вид диванчета, кресла и множество големи възглавници, пръснати хаотично по пода. Всеки седна на различно място. Аз избрах една огромна жълта пухена възглавница.
-Искаш ли нещо за пиене? - попита ме Сатан.
-Не, мерси.
Последва тих пукот и от въздуха до всяко едно от момчетата изникна по една чаша с различна течност.
-Доста лесно си служите с магия - усмихнах се аз.
-Ами все пак баща ни я е създал - каза отегчено Луцифер.
-Разкажи ни за себе си - каза Белайъл, без да обръща внимание на тона на брат си.
-Ами... - започнах неуверено аз - родена съм в малко градче в България - невероятно красива страна с прекрасна природа. Всъщност това й е единственото хубаво нещо. М-м-м, на 17 години съм. Обичам да слушам музика, най-вече метъл- Сатан се усмихна. -Пиша стихове - пълни глупости, разбира се.От близо десет години практикувам магьосничество. Не съм нищо особено - просто обикновено земно момиче.
-Е, ние не сме виждали никакви момичета - каза весело Белайъл. - Единствената жена в Ада е майка ни.
-Нямате жени в Ада? - учудих се аз. -Как се възпроизвеждате тогава?
Левиатан отговори:
-Не ни трябва възпроизвеждане, за какво ни е? Демоните са създадени от баща ни преди хиляди години. Ние четиримата сме родени от брака му с Лилит,а някой от нас четиримата,с твоя помощ ще създаде следващото поколение владетели на Ада. Знаеш ли историята на татко и майка?
-Горе-долу...Разкажете ми я.
-При сътворението на Вселената, Господ създал Адам и майка ни - Лилит. -продължи Левиатан. - Де факто, тя се явява първата жена. Но един от ангелите му, тоест баща ни, се влюбил в нея, изменил на Бога и отвлякъл Лилит. След това създал това Кралство -огромен остров, висящ насред нищото. Имало и други ангели, който решили, че Божията власт не им допада и се присъединили към татко. Господ се видял в чудо -пратил огромна армия от ангели, който да върнат обратно Лилит, но уви - татко бил по-силен. Така Бог създал Ева и тя била запомнениа от земните жители като първата жена. А татко се оженил за майка ни и след около столетие се родил първият им син Сатан, кръстили го на един от първите ангели, последвали татко в бунта му срещу Бога. И така потръгнала вечната борба между Доброто и Злото, а Земята се оказала бойното поле.
Левиатан завърши разказа си и отпи дълга глътка от зеленикавата течност в чашата си.
-Сигурно вече си уморена - каза Сатан. -Хайде, момчета, да я придружим до покоите й -насъбра и се достатъчно за днес.
Всички се изправихме. Белайъл се обърна към мен:
-Утре вечер татко организира пир в твоя чест. Тази нощ трябва да решиш кой от нас да те придружава. Утре сутрин на закуска ще очакваме решението ти.
-Добре... Имам един въпрос - по какво познавате дали е ден или нощ при положение ,че тук няма Слънце? - попитах аз.
-Погледни свещите-отговори ми Сатан - През деня пламъкът е по голям, а камините не горят.С наближаването на нощта свещите угасват малко по малко, а камините се разпалват, защото студът става непоносим.
Вече бяхме стигнали пред масивна врата с изящна дърворезба.
-Това са покоите ти - каза Белайъл.
-Приятни сънища, земно момиче - усмихна се Сатан.
Левиатан отново взе ръката ми и я целуна нежно, а Луцифер - по лицето му се четеше, буквално, отвращение... Той не каза нищо ,а просто се обърна и си тръгна.
-Не му обръщай внимание. Всички са му виновни,че е вечно вкиснат - каза Сатан.
-Няма - отвърнах аз - Лека нощ.
След това отворих врата и влязох в огромна спалня. Хвърлих един бърз поглед, но бях прекалено уморена и не ми се разглеждаше подробно. Приближих се до голямо легло с черни балдахини и сребристи сатенени чаршафи. Върху една от възглавниците имаше красива виненочервена сатенена нощница. Преоблякох се набързо и се мушнах под завивките. Мислих около петнадесет минути кой ще е кавалерът ми утре вечер и реших да карам по ред. Щях да съм със Сатан... След това мигновено заспах...