автор: TheBloodThirstyBunny

Живееш с една измама. Мечта, която никога няма да докосне страните на лицето ти. Никога няма да влети в кухината , която сърцето ти е отредило. Той е измислица. Просто смесица. Парчета, които никога няма да бъдат събрани, защото животът ни е кратък, а ти си фантазьорка. Прекалено много мозъче има в тази хубава главица. И ти го изпозлваш само, за тази мечта.
Детайлно изскача в главата ти, толкова ясна и истинска... Чак се плаша,че ще заживееш с нея, решила,че е истина. Не е! Илюзия- да, реалност- никога! Защото няма го. Не ще се и появи. Толкова чувства, толкова перфектност... дори недостатъците му са толкова... желани, а той.. къде е ? Дали изобщо е роден...
Понякога, сядам в празната стая, мислейки за теб и сърцето ти, което щеше да бъде разбито. Мислех как може би някой , някъде там ще се смили и ще ти прати така желаното. Ще го създаде за теб, ще го извае от облаци,за да се порадваш и ти на чувството от любовта. Запазила ценното си ... единственото , което имаш- сърцето си и неотдадената си любов за него... Страх ме е ,чак да се моля за теб, защото толкова силно вярваш в желаното, че може да е недостатъчно добро за теб. Страх ме е ,че си си измислила толкова оплетен и нереален свят... че си се откъснала от жестоката действителност и в един ясен ден, реалността ще те перне със студените си ръце, а ти ще си на това толкова непознато място...загубила всичко... А сърчицето... Ще го затвориш в стъклено сандъче, разбито от студенината на нещастието и болката, в която потъваш бавно... А надеждата... Иска ми се вечно да изпълва сърцето ти и да си щастлива.
Запазила си го... и вярата...наивна си като малко детенце и за това искам да я получиш... Да хванеш мечтата в малките си ръчички и всичките тези илюзий, да бъдат истина обагряща света в различни тонове и цветове. А ти да си най- щастлива!
На бял кон ли го искаш? Ще ти го поръчам! Очите какви да са? Сини, зелени? А косата руса или черна да е? Стеснителен, но и дързък. Прям, но съобразителен.. Безнадеждно влюбен, а и ти в него. Никоя да не го има, и никоя той да не поиска...
Спомен ли е? Или чувство? Цвят в сивотата на ежедневието? Може би... А кой разбира мечтата ти?... Кой поглежда копнежът ти ?
ТЕ искат да са с теб... и ти, но никога не би ги допуснала до сърцето си! Не допусна и мен! Казваш, че винаги си имала слабост към мен, някакво чувство , при другите не си го била усещала. Някак си като си ме гледала, в корема ти сякаш пеперудки летели, но не... усещала си, че не съм аз тази мечта. Разбирам те! И искам той да дойде и дано не те напуска и никога да не разбереш, какво причиняваш с това толкова просто желанийце.
А той няма... Нали знаеш - Перфектен е! Нали ти си го измислила. Но не аз съм важен сега... не аз желая , не аз жадувам... Или поне сега няма да говорим за мен... Кой съм аз? Забрави ме ... тук става дума за твоята история, твоите мечти, или може би за него? Кой знае...?