автор: sradev

Роклята е оръжието на жената, а деколтето - острието.
Абу Али Маймун

Всяка дисертация е щит за научност. Магьосниците сами си коват щита няколко години.Пласт след пласт публикации, на по-важните места поставят каляваните по филанделфийски, полират я буква по буква, за дръжка избират добре отлежал пън - научен ръководител...

А идва момента, когато Комисията от Гилдата на Магите с боздугани, остросечени мисли и ловки въпроси изпробват щита. Приемат ли го, после дълги години можеш да си дрънкаш с вилици и лъжици зад него.
И тя реши да си ушие Най-най-защитената рокля: интелегентна, знаеща, мислеща, дискретно подчертаваща предните и задните подутини на мисълта. Плата беше избиран специално издръжлив на 705 гледни точки, шивачката беше инструктирана подходящо, конците бяха предени ръчно. И ето, седмица преди защитата роклята беше готова.

О. боже! Единият ръкав е по-дълъг!

Мъжа й се опита да я успокои по стария виц "Ами ще се изкривиш на една страна и ще се изравнят... Та да кажат хората - Я виж на тая сакатата каква хубава рокля са ушили". Номера, обаче не мина - роклята изискваше специални огъвания, а коланчето беше съшито от две части, които се разминаваха с около 3 см. Както и да се кривиш - това разминаване си остава.

За един миг тя прескочи 4 нива и достигна до петото ниво на Отчаянието: сухи очи, сух глас, сухо сърце. Но нуждат си е нужда и тя си купи готово скроена рокля.

Защитата мина успешно. Роклята, с която беше на защитата се изтърка и прокъса. Забравена е вече.

А какво стана с онази? Тя беше насъбрала в мига на отчаянето всички чернилки и никога повече не беше обличана. Стоеше в гардероба като "Роклята за защита" и всеки лош момент попиваше докато не й дойде реда... да бъде изгорена.