Jiva & kristi on-line
“Виновна съм, за всичко съм виновна.”
От всеки отпечатък във душата ми
плета вини и есенни, и тъжно знойни
и после ги навивам на кълбета -
разплетени от пръстчетата на детето,
което упорито в мене оцелява
до съмнало. До изповедно бяло...
Виновна съм...с първичната наивност,
повярвала в измислени разпятия,
с обичания, плащани в годините
от празничната сметка на душата ми,
но в тъмното успях да се размина
с най-черния си страх от непознаване
и да си дам присъдата - “невинна”.
Невинна съм, невинна - до поискване.
Препълних пощестенската ти кутия.
Препълних себе си с гнева на “всичкото”,
затворих скобите, преди да те открия.
Презумцията – да прощавам грешките -
до срещане по пътя към отвъдното –
разголи всичките ми дни , безгрешнико ,
а ти болезнено ме скри на дъното…
Сега съм камъче - съдба под страстите,
които насмешливо ме отминаха.
Дано да имам време да порасна и
някой ден да ме целунеш в раковина…