автор: reject_gravity

Стоя попарена пред светофара
Последно търся нещо да ме спре
Тъй дълъг път глупакът изминава
Заклещвайки във разум своето сърце

А хорските очи за мене са лавина
Но тези чувства тя ли ще ги спре?
Живея Днес, щом Вчера ме отмина
Подкрепа нямам, но пък имам си криле

И зная, Утре май ще съжалявам
Но Днес вятърът желае ми късмет
ръка протяга – аз пък ще я хвана.
Във злато ще превърна вчерашната смет!