автор: close_to_sadistic

От начало не я виждах често, но с течение на обстоятелствата в един съдбовен ден се озовахме лице в лице, макар и в приятелска компания. Беше облечена в черно, с черен грим и черен лак. Въпреки преобладаващото черно тя имаше очарователна усмивка, в която мигновенно се влюбих.
Бях леко притеснен - всичко, което правех ми се струваше прекалено, поради натрапчивото притеснение. Тя стоеше на метър и половина разстояние от моето разтуптяно сърце и се дръжеше съвсем нормално, дори беше в приповдигнато настроение. От дума на дума се стигна до там, че седнахме един срещу друг. Започнахме един разговор, който ми се стори доста дълъг (може би поради факта, че пътувахме) и приятен.
Момичето в черно имаше весел характер, говорише на висок глас, на моменти с нотки на ирония. До тук бях много очарован. Всичко вървеше прекрасно.
На следващия ден обаче се появи още едно момиче. Тъй като момичето, с което се бях запознал преди това беше при един от най-добрите ми приятели, аз останах с нея. Не го желаех, но нямах избор - щеше да я обидя, а се познавахме от сравнително доста време. Беше ми мъчно, че не бях с любимото ми момиче в черно, но реших да я забравя ( оказа се временно ), заради моя приятел.
Нещата не се развиха както очаквах, но бързо се приспособих - приятелят ми си имаше вече приятелка и аз отново бях при момичето в черно. Глупаво нали?
Каквото и да кажа сега, няма да изглежда така, както е всъщност. Но на мен не ми дреме (ще разберете по-надолу защо).
Беше вечер. Преди няколко часа бяхме направили страхотен запой и вече бяхме по леглата. Не бяхме сами - момичето в черно беше при мен. Въпреки прекумерната употреба на алкохол преди това умът ми беше бистър. Тази нощ бе незабравима.
На сутринта се събудих по начинът, по който винаги съм искал да се събудя - слънчевите лъчи бяха пробили през щорите и в прегрътките ми беше момичето в черно. Бризът, който мина през полузаспалото ми тяло бе едно от най-приятните неща, които бях изпитвал през живота си.
През следващите 7 часа от нашето пробуждане бяхме почти постоянно заедно. Вече не бях така притеснен, както предишния ден. Тя беше с мен и нищо друго на света не можеше да ме накра да се чувствам по-добре. Усетих, че и тя изпитва същото и това ме направи още по-щастлив.
В един момент бяхме се събрали малобройната компания и разговаряхме. Когато чух момичето в черно да изрича едно , макар и накъсано изречение, аз се вцепених - погледът ми замръзна и всеки един мускул от тялото ми се стегна. Момичето в черно си имаше друг приятел.
Първоначално се опитах да отреагирам весело, но след като изминах няколко десетки метъра с моя приятел някъде надалеч от нея просто избухнах.
Бях целият червен и очите ми трескаво се въртяха във всички посоки. Как можа да го направи? Защо не ми каза? Щеше ли да има значение кой е срещнала, ако ли не мен? Бях бесен. Идваше ми да се върна във времето и да й зашлевя шамар. Когато се върнахме тя ме погледна с усмивка и ми предложи да седна до нея, но аз бях толкова съкрушен, че й обърнах гръб ( само като се сетя как го направих очите ми се насълзяват) и отидох при моя приятел.
Гневът се превърна в тъга. Вече не й бях ядосан, а само исках да разбера, дали иска да сме заедно и дали има чувства към въпросното момче. Поговорих с нея по - късно и се разбрахме да говорим отново.
Прибрах се вкъщи, оставих си багажа и си взех един дълъг и топъл душ. Седнах на компютъра си и видях, че момичето в черно ми пише. Поговорихме за това, което се случи и разбрах, че тя не е очаквала да ме срещне и че вскичко е било съвсем естествено и непринудено. Попитах я за другото момче и какво ще стане с него. Получих отговор, който за мен беше достатъчен и беше причина за следващия ми въпрос. Дали иска да сме заедно? Тя ми отвърна да. Почувствах голямо облекчение.
Тя в момента сигурно чете това, точно както вие го четете, защото историята е истинска и става дума за мен и едно момиче в черно. В момента неща вървят добре, но не искам да й казвам толкова рано, че съм влюбен в нея, защото ще си помисли, че прибързваме. Не искам да я стряскам, но ако тя чете това искам да знае, че съм влюбен в нея и че е страхотен човек.

Това беше историята за моето момиче в черно.