Синьо ми е на душата. Насълзено.
Не можах да извиня си вчера.
И остана в мене чувство непростено.
Затова сега стоя, броя и меря.
Извинението си претеглям на кантар.
Опаковам го. Естествено, във синьо.
За украса му залепям спомен стар.
Да го споделим на чаша вино.
И непростеното да се прости.
И вчерата ми да е извинена.
Душата вече няма да сълзи,
а ще се смее пак... в зелено.