автор: close_to_sadistic

Погледни ме в очите добре и ми кажи
Че не те е страх, и ако е така, че не ти личи.
Погледни ме добре в очите и ми кажи
Че онзи, от който ме е страх си ти.

Драги, там от където идваш вече съм минал.
Каквито мъки имаш аз съм имал.
Не подценявам, просто съм уверен.
Сметка си давам, на идеалите си съм верен.
Не изпитвам страх, нито притеснение,
Обхваща ме странно опиянение.
Нощ или ден,
Поемам дъх и се впускам в това, за което съм роден.
Бойният вик напира в гърдите ми,
Яростен и безстрашен като дедите ми.
Погледни ме добре в очите и ми кажи
Че ме е страх да умра
Както теб, това искам да разбера.