Бях облечен в червено яке, дънки, кецове и на гърба си имах раница с флакони. Аз и моят приятел X решихме да се поразходим из квартала. Само двамата бяхме, нямаше жива душа в 10 часа вечерта по улицита на кв. "Гео Милев". Само два силуета се криеха в сенките, застояваха се за около десет
секунди и после изчезваха по същия начин, по който се бяха появили. Стъпките ни бяха придружени от тракането на спрейовете в раниците и ръцете ни.
Харесах си един блок, не беше нов и нямаше изолация ( X беше против драскането на изолация ). Пристъпих, огледах се хладнокръвно и закрачих тихо към въпросната стена. Докато се приближавах усетих как сетивата ми са изострени като на вълк, тръгнал на лов. Само студеният вятър ни придружаваше, но не ни пречише - даже ни отпускаше.
Когато бях на около два метра от стената започнах да разклащам червеният "Sabotage". Чу се съскане и миризмата на ацетон се разнесе наоколо, докато X се оглеждаше за хора. Всяко едно движение на ръката ми беше плавно, но все пак внимавах да не объркам нещо. Всичко свърши за около петнадесет секунди, след което се върнах при X и продължихме нашата среднощна разходка.
Улиците бяха пусти и ние се чувствахме като хищници в гората. X си намери едно местенце и бързо с поглед се разбрахме да остана и да направя същото, което и той направи преди малко. Облегнах се на една улична лампа, докато моят приятел потъна в тъмнината, придружен от тракането на флакона в ръката му. Оглеждах се спокойно, защото усещах всяка една промяна в пеизажа. Така познатият съскащ звук се чу отново в тъмнината. След като спря нищо друго не се чуваше наоколо освен тихите стъпки на X, които приближаваха.
Не знам какво толкова ме привлича в тъмните нощи по самотните улици на София, но честно казано не ми трябва да знам. Важното е че съществува и аз мога да му се наслаждавам. Щом си сложа банданата около устата и взема няколко флакона със себе си всичките ми проблеми изчезват. Излизам на лов. Сам или с приятел - няма значение. Оставям се на инсинктите си както когато се разхождам в гората.
Повторихме същата процедура около петнадесет - двадесет пъти, след което решихме да се приберем. Понамирисвахме на ацетон и имахме пръски боя по пръстите, но не ни пукаше - беше един добър лов.
Понеже живеех по-близко до мястото, на което се намирахме първо минахме през моя блок. Здрависахме се и се разделихме - X изчезна за секунди в тъмнината, докато аз уморено изкачвах стълбите. Влезнах в апартамента и захвърлих чантата с флаконите в стаята си. Събух се, влезнах и си пуснах Winamp-а да свири докато се събличах. Облякох хавлията си и влезнах да си взема топъл душ. Водата до такава степен ме изпи, че се разлях в стола си и не помръднах повече, докато майка ми не ме извика да вечерям.