автор: devita

Мълчаливо кимване с глава,
погледа сведен..към забрава
трепват устните без глас,
тихо примирение, не страх.
Ръцете в рани от безчинства,
длани, прободени от гняв.
Лицето мръсно - в сажди,
а около нея - единствено смях.
А тя..на колене пред тях
гледа отвъд нейната душа
с очи на прелестна богиня,
пленена тъй-бързо, смирена.
Мълчи, не казва дума.
Като малко дете - наказана,
а е просто тя.. една жена.
И нейният миг..последен,
е мигът, в който тя с шепот
към небето се обръща
и в нежна светлина се превръща.