автор: PaperTears

(26.05.07.)

А може би се удрям в собствените очертания.
А може би ми се ще да се напусна,
преди някой да ме е изпреварил.
А може би трябва да говоря на себе си,
вместо да крещя на света.
А може би трябва да отворя малката стая,
в която преди години затворих паниката.
А може би трябва да направя своята
незабравима разходка, вместо да пиша тъжни мемоари.
А може би съвсем забравих пътя, по който минах,
и се въртя в същия перфектен кръг.
А може би няма да ми навреди малко обич,
за да спра да си подарявам поръсени със захар лъжи.
А може би ще спреш да изискваш от мен
да бъда твоето идеално творение.
А може би ще успея да накарам часовника
да не бъде търпелив като за двама ни.
А може би ще спра да говоря така ясно
всички онези непонятни за мен оправдания.
А може би е време да почистя от масата трохите
на изконсумираните връзки.
А може би вече не е толкова трудно да бъдеш обикновен
в този свят на банални чешити.

Е, това са само предположения.
Много по-лесно е да ги удостоим с критичен поглед и да си отидем.