Не вярваш как умея да целувам до изподраскване небръснати страни
и всеки път поглеждаш иронично,когато думите ми не разбираш
И всеки път се правя на отнесена,особено,ако навън вали
Изтичам в чужди сънища, ако вали,и те оставям сам.И колабиращ
Не вярвам, че умееш да разплиташ от тихо пощурели многоточия
и всеки път пак аз си ги разнищвам,за да ги спирам...
И всеки път тъй точно ме разстрелваш от упор в слепоочието-
С объркващо мълчание разстрелваш и после пътя си до тебе не намирам
Не вярваме, когато невъзможността да се докоснем подпалва пръстите
и всеки път ги впиваме във чашите-да стоплиме поне кафето
И всеки път оставяме по масата петна от мисли разпокъсани,
С надеждата да ни откарат там ,където...