автор: crying_fairy

...
Сутрин съм.
А ти -
изгряващото слънце.
И нежно
милваш ме.
С ръце.
Лъчи.
От прозореца
на своето небе
надничаш.
Аз от моя.
Усмихвам се.
А ти се скриваш.
Зад пердетата.
И от тях
започва да вали.
Над мене.
И връщам се
във себе си.
За да се скрия.
Не съм вече утрото.
Аз съм човек,
и бягам.
От студеното
ти докосване.
...
Поне за малко
бях сутрин.