Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | |
[ добави събитие ] |  Ранно утро. По склоновете над града са рукнали зелени дървета. Слънцето развеселява перчемите на люляците и изкарва на паша по-решителните пчели. Два-три облака са закърпили небето над хълма, колкото да оправдаят заплатите на метеоролозите. Реката тази година не помни пролетта. Тънка и вяла като отрязана плитка облизва каменното си оширочало корито. Брегът се е врязал навътре по следите на ланското и тяло и като търпелив любим чака с хладен шепот да го залее.
Градът премигва срещу слънцето, кротнал в шепата на Предбалкана. Из неочакваните улички на Вароша шетат омързеливени от апатичен хуманизъм котки, провират се тарикатски под кованите вратници и потъват в чемширите на препълнените със зидано време дворове. Горе средновековно се е озъбила крепостта, горда, че лъчите - същи вражески копия, прострелват най-първо нея.
Площадът сега е огромен и смълчан. Подранила жена отмерено премита покрай наклякалите под дърветата дъсчени пейки следите от снощна романтика. Оглежда се сепнато, навежда се и пъха в бездънните си джобове някоя случайна монета. Затворените чадъри пред кафенето приличат на забравени от предишна ера еднокраки птици, случайно доживели тишината на утрото. Някъде шумно се отваря прозорец, разнася се аромат на прясно смляно кафе и прегорена захар. Дочуват се познати гласове от утринно радиопредаване. Девойка с неподредени още къдрици излиза припряно на балкона и протяга оголена ръка сякаш иска да опипа времето.
Вървиш по улицата, която помни послушните фанфари на десетки манифестации, и без да искаш прочиташ с подметките си рекламните материали на някого от кандидатите за евродепутати. Момчето от будката за вестници се суети около пакетите и поглежда озадачено първо часовника си, после и улицата. Внезапно махва с ръка, сяда на близката каменна ваза и припалва цигара. Набира нечий номер и разговаря дълго и усмихнато, докато тръска пепелта направо върху обувките си.
Площадът продължава да се пъчи – равен и квадратен, като страж, без който няма да поникне денят в този град. Дори мостът, който води заникъде, е някак съсредоточен и важен с двата си лъва, защото посоката му е на изток и той, макар и закратко, ще е пътека, по която ще бликне слънцето. Ще залее старите покриви, ще нахлуе в онемелите калдъръмени градини, ще развесели шарките на кротките реклами.
Сякаш тук времето се е свряло в пазвата на някой чардак и спи или минава през провинциалните улици с изтъркани от чакане обувки, без някой да разпознае стъпките му.
Старият провинциален град...тук винаги ще се чувстваш дете.
Публикувано от BlackCat на 25.05.2007 @ 20:36:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Утро в Ловеч" | Вход | 9 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Утро в Ловеч от esperanca (medina@dir.bg) на 25.05.2007 @ 20:42:00 (Профил | Изпрати бележка) | Това утро в Ловеч е доста размазано, утрата тук не са такива. |
Re: Утро в Ловеч от Luna (gzandeva@abv.bg) на 25.05.2007 @ 22:47:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com | Ако знаете само колко много ми липсват тези утрини... Аз съм израсла на брега на Осъма до въжения мост. Помня на стария Покрит мост книжарничката на бай Величко, който играеше ролята на секретар в клуба на културните дейци...Сега ми стига,че на всеки празник мойта песен оглася площада и така молитвата ми достига до вас.Е, след люляците навярно вече ухае на липи... Върнахте ме в 70те години на миналия век, когато се прощавахме с училището, пеейки:
Безкрайно тихо бе в безкрая на сърцето
под малкото небе на твоята барета.... :( §§о----;--;------ |
Re: Утро в Ловеч от ESEN (esen_zm@abv.bg) на 28.05.2007 @ 23:54:48 (Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | След тези Ловешки коментари ще ми е трудно да кажа нещо за града. Събудихте интереса ми и сега горя от нетърпение да посетя вашия толкова жив и с прекрасна атмосфера град.
Чудесно разказваш, Естела! |
Re: Утро в Ловеч от rajsun на 10.06.2007 @ 22:01:30 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина, хубав разказ!
...
Преди 3 години се случи да бъда в Ловеч, осъмнах там.
Центъра на града, приятно, неделя, към обяд.
Искам да си купя вестник. Нямам дребни, давам 10 лева. Продавачката учудено ме гледа - няма оборот, няма да ми върне.
В центъра на града.
Времена. Български времена...
|
Re: Утро в Ловеч от LATINKA-ZLATNA на 05.09.2007 @ 08:34:16 (Профил | Изпрати бележка) | Искам малко да допълня за Ловеч
от едно мое стихотворение
"Ловешки пейзаж - 2004".
Цитирам само малка част от него:
"Тъжовно пее Баш-бунар,
Хисаря стар реве,
че Бяла Анаста във чужбина
за къшей хляб пере...
А Осъма навъсено
извива стан болнав,
животът му е празен
без мряна и кефал."
и т.н.
Наскоро научавам, че в града се числят 50 х.ж.,
а всъщност са 16 х.ж. Къде са останалте?
Аз обичам този град, но това е истина за него. |
Re: Утро в Ловеч от Obgru6tane на 07.10.2007 @ 21:43:01 (Профил | Изпрати бележка) | Ммм... това съвсем сериозно е моят град от детството... Толкова живосписно място, че не се очудвам как вдъхновява... Признавам, трудно чета описателни текстове, но този е като приказка, дори песен на така позната музика, която доскоро не си е имала стих за припев...
И мостът, който води заникикъде е едно от най-изпъстрените със спомени места от моя Ловеч.
Епитетите ти ме замайват, сякаш съм отпила от рома в скрина, оставен от баба и дядо. Знаеш ли, тоя е правен за свадбата ми и чака да се изпълни с история и спомени...
Съжалявам, че така те заливам с моички спомени, но ми се струва, че по-ценно ще е да изживея една емоция, провокирана от теб, пред теб, вместо да те убеждавам колко силно си ми въздействала...
"препълнените със зидано време дворове"...
Много те прегръщам в знак на благодарност! |
|  |