Чертай гадателю щастливи бъднини, злото което виждаш в земята зарови.Неспособен е човека щом е паднал в прахта отново да си вдигне празната глава.
Родът човешки обречен е от века да се мъчи с участта налека – лицето на Земята с рало да чертай, черна угар да полива щом горко заридай.
Сам ли ще прекара последните си дни или с жена, която сам дявола надви, а тя забравила и срам и чест страстно устните облизва – на мераклията праща вест.
Гадател ли си питам или долен шарлатан заради теб човека е вече седма нощ пиян.Това, което виждаш ти на добрия християнин в сърцето като нож заби.
Нищо, че не пости и никой поп не идва му на гости.Нищо, че си пийва и жената си побийва, той човека е добър само по-далеч да е острият сатър.
Гадателю заклинам те /както човешкият род Юда прокле/ казвай това, което ще сгрее сломено сърце.Злото, без него не ще се живее и уви на Темида кантара в своя полза люлее.