автор: selena

*
Ние сме тук повечето -
чертаем самодивския кръг
със смях водопаден на масата.
Може някоя да я няма -
обикаля по нощница
из нощни тревоги,
с пиличка маха от себе си мрак -
ще я притеглим обратно.

До карминено настървени,
РИСУВАМЕ с червило
чужди устни върху своите.
Щастливи сме заедно.
И се обичаме.
ПЛАЧЕМ понякога.
Друг път ПРЕСЪХВАМЕ.
Като самодиви сме - с по-къси
коси и ризи от самодивските,
уж играем с мъжкото внимание,
но истерично, невротизирани
подозираме,
че то играе със нас.
И всичко ще е докато ТОЙ,
дето нащърбва самодивските кръгове,
неизбежен ДОЙДЕ на масата.
Смехът ще увисне тогава за нищото
и ще се прекатури УПЛАШЕН.
Вече ще разговаря всяка една –
сама и поотделно със него.
Нищо. Все пак се обичаме.
И се смеем. Плачем понякога.
Друг път пресъхваме