автор: pc_indi

С гърдите гарвани подпират върховете
и полетът потъва в хладен дим.
Над тъмният им грак мълчи небето,
попило в облак сенки на орли.
Подобно вени- вият се пътеки.
Прикривани от черните крила,
се сливат бавно, стръмно и нелеко
в сърцето поднебесно на върха.
Отеква пулсът в гарванската гръд.
Съцветно сплели смисъл и съдба,
недостижимо бели едлвайси спят-
ключалки към вселенската врата.
По девет гарвана над всеки връх кръжат
и с клюн завъртат слънчевото колело.
Под бялото над най- високият им път
прозира силата на черното крило.

***

С гърдите гарвани подпират върховете-
поели смело снежният им писък.
Калъфка облачна довяха ветровете-
да скрият в нея слънчевия диск.
А той немирно се търкулва пак
и с лъч пробива пухкавата пара,
провлачва мудно топлия си крак
и спуска поглед над земята шарена.
В дълбоката и сенчеста гора
една изгубена кошута тича.
В тревите търси слънчеви петна
и плахо през дърветата наднича.
Объркана в безумният си бяг,
пътеките преплела в лунен възел,
в очите й се трупа топъл сняг,
по който болката й се подхлъзва.
Присвива слънцето пожарени очи
и праща гарваните да открият
и съберат в криле еленови следи-
пред нея като пясък да разсипят.