автор: sa6a

Изтерзаната душа
в зимна приказка една,
намираща и търсеща,
искаща и молеща,
загубила бе представа за света.

Умирам и се раждам,
без да разбирам,
но намирам вече
чувството в света.

Усмихвам се и не разбирам
защо без теб не искам да заспивам.
Какво се случи с мен-
промяна пълна неусетно ме обзе
и в облаците ме пое.

Дори да исках,а не можех
теб да си представя-
за теб умирам и сега разбирам
колко лесно е било.

Трябвало е само да погледна
и да видя-прозрение едно
за мен това си Ти-ЛЮБОВТА!

Ако те загубя,не бих си го простила
немислимо и невъзможно
струва се за душата-
така отворена и хармонична.

Съдба,открива любовта-
немислеща и нелогична,
за мен е нечовечна.
Без теб умирам
и мира не намирам.

Рано или късно и ти
ще си отидеш от мен,
но не ще го позволя.
Животът мой ще ти даря,
но на играта на света
аз ще се отдам
и до края ще се боря
и пред всекиго ще споря-
за мен си ти-
края на безкрая.

Не знам дали
наистина обичам,
но във теб се вричам
Любов-изгаряща мен,
поглъщам и попивам
всеки миг.

Радост носи ми денят,
нощта за мен е крепост,
скривалище за моята душа,
отморяваща е тя.

Какво направи Любовта!?