автор: rupani

А ние си летим и летим....
Втори месец вече си летим. Косите на всички ни са побелели. А сме на възраст от двайсет и пет до двайсет и осем години.
........
А експериментът беше прост. Да се изпробва свръхсветлинният ускорител със загуба на маса. Мощен генератор на изолирани едно от друго времеви субпространства трябваше да ни ускори до степен да преодолеем границата от триста хиляди километра в секунда и да направим едно кръгче извън слънчевата система. След което да се върнем и с помощта на масата на планетите да спрем някъде около Земята.
Тази втората част – със спирането не беше много ясна, но имаше немалък шанс и да успеем. По-важното за експеримента бе да се ускорим.
……..
Всички на кораба бяхме с доживотни присъди и при успех, щяха да ни ги отменят.
А не бяхме съвсем прости – двама нобелови лауреата имаше сред нас. Бяхме подбрани сред най-интелигентните престъпници от Алкатрас – място където държаха физиците.
......
Както и да е. Експериментът излезе успешен. Надвишихме скоростта на светлината сто и петнайсет пъти.
Озовахме се в един нов свят.
Космосът вече не беше черна, изпъстрена с мигащи точици бездна. Той беше цветен. Той постоянно се променяше. Видяхме нови светове.
Включихме маневрените двигатели. Само такива имахме. Нямаше възможност да носим много гориво или по-мощни двигатели. С тези двигатели можехме само да направляваме полета. Да избягваме големите струпвания на маса.
Да се върнем обратно.
Половин час след включването им, двигателите спряха.
.......
Анализът показа, че нещо ги бе запушило. Трябваше да излезем навън и да огледаме.
Не можахме да излезем навън. Изходните люкове не се отваряха.
Пробихме дупка в един от тях.
Стигнахме до прозрачна маса и по-нататък не можахме да продължим. Нищо не можеше да я пробие. Пробвахме с всичко. Дори и с плюнка. Нищо не ставаше. Само урината имаше някакъв ефект над нея, но той беше, че масата ставаше матова и спряхме да я препикаваме, за да имаме поне видимост.
Нямаше как да управляваме кораба. Целият беше обвит в тази маса. Като в пашкул.
......
Прегледахме всички записи от полета. Наистина се забелязаха няколко обекта, които по-дълго се бяха задържали в обсега на камерите. Може би ....
Абе теорията беше проста! Някой ни бе изследвал и ни бе взел за чуждо тяло. И ни бе изолирал.
А летяхме право към една звезда. Мислехме, че това ще ни е краят. Но... за първи път човек минаваше през центъра на звезда. Много интересно беше. Тогава ни побеляха косите на всички. Излязохме невредими от другия край. Пашкулът ни пазеше от всичко.
Тъй де... пазеше всичко от нас.
.....
Все пак, бяха се постарали да направят кораба напълно автономен. Всичко се преработваше. А сега и с този пашкул - нито грам енергия не се разпиляваше в околното пространство. Можеше да ядем и да вегитираме тук докато умрем от старост. Предвидливо или не, сред нас нямаше жени. Иначе можеше да се размножим. Кофти! След петдесет-шейсет години този кораб щеше да е просто един масов ковчег. А как ни се искаше да оставим поколение! Напук на тия дето ни бяха изолирали. Ама на... откъде яйцеклетки?
......
Все пак полетът ни не беше съвсем неуправляем. В смисъл, че с планети не се сблъсквахме. Някакво течение ни носеше и планетите ги заобикаляхме. А такива чудесии виждахме по планетите... То... при тази скорост един човек трудно можеше да осъзнае какво е видял, но като се съберяхме всички и след кратка групова медитация в която... всеки се опитваше да се слее с мислите на другите, в главите ни се оформяше някакъв образ, който... приемахме за реален.
А къде остана научният подход ли? Абе в такава обстановка човек и в духове започва да вярва и в телепатия! Даже.... даже си измислихме една жена. И почти успяхме да я материализираме... Поне дотолкова, че... нали разбирате. Ама деца от нея не можеше да се родят, нали... Иначе ни беше много добричка тя. С всички ни беше внимателна и отзивчива. Даже и със Спас – тоя дето се опита да си измисли собствена жена. Ама ние нали не му я признахме и ... нищо не стана от нея.
......
Започнахме да забелязваме постоянно присъствие около нас. И нещо май ускорихме. Май ни влачат на буксир. Чудим се, къде ли ще ни водят? Може би при големия вожд? Най-после ни обърнаха повече внимание!
......
Ядец - това е нашата слънчева система! Знаем я на пръсти. Можем да я познаем, от който и край да я видим.
Спряхме.
Тъмно е и тези дето ни влачат не се виждат добре. Но поне... Я – срязаха ни пашкула! Изходният люк с дупката стана неизползваем.
Отиват си...
......
Но... имаме връзка със Земята. Нямало разлика във времето? Питат защо се връщаме толкова бързо?
Е, поне ще дойдат да ни вземат. След два месеца.
Как ли ще ни се зарадват? Особено като им кажем, какво е станало...
.....
Работата е там, че онова парче, дето го препикахме и стана матово, можем да го следим визуално. Беше започнало бавно да се отдалечава от нас, ама по едно време отскочи от нещо и започна да се приближава. Ако е отскочило от това, което си мислим...