автор: esperanca

На Г.В.

Мълчаливо ти пиша ,поете,
всеки лист е от тебе ранен.
Споделената болка чертае полета,
дето камък кълнил, увяхва сломен.

Тази пролет липата не листи,
ароматният свят не разцъфна за теб.
Голи клони са моите гърбави мисли,
денонощно сънуват лазура зелен.

Светът събран във пшеничено зърно
на лудост неземна изгаря във плен.
Земята разтворила сухите бърни
всеки кълн ненаситно потапя във тлен.

И сърцето прескача на старите гари,
в ритъм нестроен откриваш смутен :
безпощадно горял във стихийни пожари,
днес, до корен си ти овъглен.