автор: esperanca

Ранна утрин. Пролетна омая.
Селски къщи тънат в сън.
Последната звезда отстъпи
пред петелов ясен звън.
Тъмнината бавно изсветлява,
своя плащ прибира си нощта.
Светът преди да се събуди,
оглушава в миг от тишина.

Утрото избухва шумно
с рязък повик на овчар.
Ще му отговори бързо
меден звън на хлопатар.
Нейде куче ще залае
селската чарда отвън.
А росата в кравешко копито
в чиста локвичка блести.

На чешмата мама
с бели менци задрънча.
А пък татко нова сграда
рано с чука завъртя.
По калдъръма прашен
трополи кола отвън.
А на ритлата закусва
селянин със хляб и лук.

Във простора син
лумна ярко зарево.
Слънцето изпрати поздрав,
погали всяко същество.
А от този поздрав
замириса на цветя.
Разорана се пробуди
топла, черната земя.

Оживя пред мене
ширналото се поле.
И пчеличката поема
от прашеца мед да събере.