На този ден привеждаме глави,
пред двама братя, български светци,
и вием с обич многоцветни венци,
а в очите ни слънчева гордост блести.
Те, Кирил и Методий, наша слава,
дариха ни най-дивен, свиден дар,
от писмената техни меч направи,
и стана Борис Първи велик цар !
Сплоти се дружно младата държава,
заякна крепко българската мощ,
и възвиси се волно и възкръсна,
от свойта непрогледна, тъжна нощ.
От този ден, до днес - навеки,
през бури огнени и тъмни ветрове,
чрез писмената святи тя върви,
към свойте светли, дръзки върхове !