автор: abonat

До черниците стари
застана магаре
и с дрезгав глас загаргари:
Аз съм бедно животно сиротно,
а измъчват ме всички страхотно,
всеки ден съм от работа потно!
По гърба ме налагат с тояга,
със корави каиши ме стягат,
и във тежка каруца ме впрягат.
Хулят мойто магарешко име
и товарят ме лете и зиме,
а не знаят, че мене мързи ме.
Предпочитам на воля да скитам,
да разходя и мойте копита,
свободата докрай да опитам,
да потичам и аз из простора,
а когато усетя умора,
аз само ще се върна в обора!