автор: crying_fairy

Подарявам ти сянката си...
...

Ще я вплета
в завивките ти.
Като дантела.
Подарявам ти я.
Вземи я.
Сянката ми
тебе да пази.
Мен не успя.
На една кука
плета.
Другата е в сърцето
забодена.
Но аз ти простих.
И ти давам душата си,
ще ти я увия в кърпа.
Да не се праши.
Да си я занесеш чиста
у вас.
Прясна.
Като хляб.
Или дай я на кучето.
Омръзна ми.
Не искам да съм тиха.
Ще се усмихна.
Шумно.
И дълго.
Докато плета
с единствената кука
някъде нещо бръмчи.
И една кукувица кука.
Или пък съм аз...
Вече няма значение.
Заповядай.
Готова е!
Твоята нова завивка,
с вплетената ми сянка.