автор: Mariamrad

Аз няма да измисля нови думи,
измислено е всичко преди мен.
Навярно сътворявам и римувам,
по начин мой във слово въплътен.

А Символа от Другаде извира
и съществува преди тоз куплет,
преди дъхът ми в израза да спира,
отвъд тревогата на всеки ред.

Вибрират мислите, в ума се вплитат
не смогвам даже да ги уловя –
връхлитат ме внезапно и отлитат...
Безсилна съм за дълго да ги спра.

Когато овладея ги, не зная,
аз право имам ли на тоз процес –
така да ги оформям и извайвам.
Наистина ли станах Сътворец?

Да, мисълта във фраза е излята,
но даже уникално да творя,
тя пак ми е до болка днес позната
и виждам, че повтаря се света.

Но толкова е хубаво, че има
във Другия, във Истинския свят
символика, почти неизразима,
предусет за мелодия и цвят.

Дори да се повторя, ще оставя
поне една единствена следа,
един нюанс, но пак ще го добавя
от цялото сърце и от душа!