автор: xxlogre

Жената е достигнала съвършенство
Нейното мъртво

Тяло носи усмивката на завършеност,
Илюзията на Гръцка необходимост

Тече в гънките на нейната тога
Нейните боси

Крака сякаш че казват:
Край, отидохме твърде далеч.

Свити на кълбо мъртви деца, бели змии
По една на всяка

Вече празна кана с мляко
Подредени

Обратно в тялото й като венчелистчета
На затворена роза, когато градината

Е премръзнала и ароматът кърви
От сладките, дълбоки гърла на нощните цветя.

Луната няма защо да бъде тъжна,
Поглеждайки изпод своята качулка от кост.

Тя познава всичко това
Чернотата й се пропуква и пълзи.