автор: ina_ivanova

Свобода... Последното убежище,
като догма ни държи нащрек.
Попротрити чувства и колене,
в брони, от отминалия век.

Палим някъде навън пожарите
и... свободни, тихо се прибираме.
Чакат ни единствено стените.
Свободата си... Нали запазихме.

Никой няма правото и силата,
свой за дълго, да ни нарече.
По-добре... Не питай за цената!
"Свободата, Санчо..."- повтори си...

Странно. Точно днес забравих...
Как ли продължаваше нататък?