автор: leprikon

Проблясва сивкавият мрак през пролуките тесни.
Обвити от невидим страх криле танцуват бесни.
Понякога се срещаме в нощта, неузнаваемо маскирани,
крилете се докосват до смъртта, а ние се презираме.
Кълба омраза, въглени от яд, след стъпките ни се търкалят,
криле изгарят във безумния си бяг, следи от стъпки не оставят.