автор: 0805

Уютен е околоплодният ми свят –
прозрачно розов, тих и топъл,
бълбукат дните, нощите искрят,
тупти над мене нещо като господ.
Не ме вълнуват дъждове и бури,
понякога се плаша от вълнения,
ала търкулна ли се в някой ъгъл,
предпазвам другите от себе си.
За времето не мисля - нямам време.
Като зеница пазя пъпната си връв,
но за да живея, трябва да я срежа
(уютно е на топло и на кръгло).
И нека ножът е добре наострен.
Навярно ще боли, но ще вървя.
Животът винаги е смъртоносен.
Но е живот. И затова ще се родя.