автор: dimension

Ако бях мъж и имах истинска жена,
мисля си - щях да я обожавам.

Със стъпките ти
в стаята ми влезе
светлина.
Очите ти струяха
благодат.
Окъпано от
твоите движения,
пространството ми
засия.
А аз преглътнах,
премижах...

С дъха си
стопли въздуха.
И го пречисти.
Листенца маргаритен цвят
внезапно заваляха
от тавана,
ефирно, нежно...
с дъх на обожание.
Не дишах.
Може би от страх
дъждът да не престане.

С присъствието си
изпълни моя свят.
Стоеше в
онемялата ми стая -
КОСМИЧЕСКА,
ВНЕЗАПНА,
ВИРТУАЛНА...
Като комета
с опашка от парфюм.

Стоях вдървен.
И тъй материален...
Не знаех
жив ли съм,
или не съм.