Сънувах те...
...
Сънувах.
Теб.
Във замък.
Красив.
Висок.
Безизходен.
Загубих те.
Заключена
останах
в най-долната
му стая.
А ти вървеше.
Все нагоре.
Стремежът
те погуби.
Плати си.
Даде си живота
и
влезе
в кулата.
А аз те чаках.
Сълзите
миеха
тоз черен мрамор.
И пода
беше вече...
бял.
Подведох те.
Ти си отиде.
Не се завърна.
Никога.
Загубен във
заключената кула...
А моята врата -
отключи се.
Сега стоя пред
замъка.
Същински страж.
За да не влезе
вече никой.
Аз съм ключалката,
а ключът беше ти.
И входът е
сега залостен.
Завинаги.