автор: eli

outside
Навън опадаха листата
Слънцата прегряха и до дванадесет всичко заприлича на червено гробище с окапали листа и смърт по вените
С татуирана смелост и забравени думи
С това че те обичам а ти избяга зад гърба ми
Навън всичко се сломи и до дванадесет сърцата ни познаха болката
Тръгна си и последният апостол, а ние не знаехме кое предсказание да гадаем
И мислите ми се раzтопиха като броня на прострелян носорог
И мислите ми залязоха в мътно червено
Простреляни от теб като ято бездомни жерави от твоята медна жестокост
Нощта е бавна, бавно заглъхваме в нея
Бавно се скътават чувствата в тази адска жега, бавно като капки разтопена стомана
Като сълзи и игли в очите, не искам да забравям, не искам да гледам напред
Имам само този чифт черни обувки и черна пътека пред мен
Бродят по нея вълци и бездомните ми чувства, бродят по нея черните сенки, загубили собственика си
Намери ме ако знаеш, че ме няма никъде