автор: Fatalissima

Лежа до нея, тя спи… За първи път откакто сме заедно, тя спи спокойно… с лице към мен. Не мога да откъсна поглед от малкото й лице и крехко тяло…Диша толкова леко…Косата й мека като коприна, се е разляла върху възглавницата… обвива част от раменете и голите й гърди…
Вземам я в пръстите си, но тя е толкова жива…изтича от тях като пясък …Дали това не е знак?! Ето! Тя лежи тук до мен, след като сме правили любов … Но дали когато се събуди ще успея да я задържа… дали и това не е поредният пясъчен замък… „Я, се стегни!”…”Нали е тук”, си казвам и продължавам моя любовен полет над най-съвършеното същество…Кожата й мека и гладка като кадифе…с цвят на праскова… Господи, дали е истина – толкова ли е съвършена или просто аз я виждам такава, през призмата на любовта…Докосвам веждите й, клепките й, изваяния й нос…сочните плътни устни, който ме подлудяват…Виждал ли си ги?!…Приличат на онези майски, розови пъпки…Когато са събрани изглеждат малки и набъбнали…,а щом се разлеят в усмивка… Плътта там е толкова релефна…можеш да усетиш и забележиш всяка една гънка, всеки един епидермален отпечатък…Виж й ключицата!...На тази лунна светлина…тук – там проблясва отражението на луната, защото тя е от порцелан…Синевата пробягва по тялото й… И представи си, все едно плуваш из дълбините на чисто и необятно море…Тази точка, която свързва двете кости…искам да съм капка от роса и да живея вечно там…да бъда част от това божество…
Гърдите й леко се повдигаха на горе, след което се прибираха зад златния воал коса…Коремът й е…той може да дари живот – плод на любовта, на моята любов…Онази част, която до преди час изучавах…, тя ме съблазняваше…привикваше…А тези дълги бедра…Господи,…какво ще се случи с мен, ако си тръгне от живота ми…как ще й се любувам…Знам, че тя не ме обича…дълго време я чаках..дълго време бленувах да я притежавам…Сега се случи, но няма да е за дълго…Тя ми го подсказва…А аз искам вечно да усещам мириса й, устните й, нея самата…Размърда се…Усеща ме…Клепачите й затрептяват… Отвори очите си… Винаги съм смятал, че това са най-топлите очи…,а сега бяха празни и студени…пълни с неприязън…Вече си е отишла…
Изгубих разсъдъка си. Погалих я, целунах я и си наврях ръката между краката й… Тя спокойно се опита да ме отблъсне…Изнасилих я… Нямаше и грам любов…Усещах само един животински инстинкт за принадлежност…Започнах да я душа…Тя не каза и дума…Гледаше ме с огромните си очи… една сълза се стече по бузата й … търкулна се и спря върху онази точка…Онази приказна женска част, сключваща костите на раменете…Тази последна сълза щеше да остане там завинаги, за да балсамира и запази това съвършенство. Не успях да позволя да му се наслаждават и другите…само, защото аз не можех така както исках…После и аз се превърнах в капка от сълза, прах от прахта, дух от духа…