автор: dafna

Църквата тежко изхлипа,
щом се разтворих във мрака й.
Горещо светците зашепнаха.
Изопнаха свещите пламъци.

Заплака тамянът,
олтарът изпука-
Бялата врана е тука.

Тук, дето прадядо пял литургии,
в мира кръщавал,
в радост венчавал,
смирих се,
с добро споменах
и днешните,
          и отвъдните.
                И молех!
Да ставам по първи петли,
да меся по педя хлябове,
да бабувам на трудни жени,
да припявам за харамии и овчари,
да губя кръст и очи
по ниви, черги, сукмани,
да ходя из трите кории
за билки небрани,
в Божурини тъмни води
да се оглеждам за хубост,
име, имот
тук да векуват!

Няма да тръгна оттук -
с Богородична длан
ме прегърна дървото на двора...
Бие клепалото в унес,
кравите идат,
комини димят
и Рождеството е вън -
над стрехите първият сняг завалява.