автор: vavilon

Слънцето напичаше приятно. Оставих очилата на масата в заведението. Зачаках. Имах най-накрая среща с един импресарио.
Беше решил, че моите произведения си струват. Щеше да помогне да издам първата си книга. Сложила небрежно дънки и блуза от памук, поглеждах към часовника си. Чувствах се нервна. Поглеждах и отсреща към огледалото, за да се убедя, че съм хубава. Вратата се отвори. Беше той. "Ах, най-после!"- отдъхнах. Цяло бреме падна от плещите ми. Махнах му. Усмихна ми се, целуна ръката ми. Кавалер, какво да се прави.Поръча си капучино. Допивах чая бавно и тревожно го поглеждах. Оказа се добър събеседник. Беше хубав, даже прекалено хубав за мъж. Нали казват, че мъжете трябвало да носят пари в къщата, то от красота каква полза?! Мина към половин час. Както се усмихвах усетих една ръка да ме доближава. Неговата. "Боже, но защо!"- разсъждавах. и като се започна с едни незрели философии..., бил разведен, не го разбирали жените..., детето му било вече в пубертета..., бил самотен.... Ясно. Поредният отчайващ ухажор. Само където не ме попита дали аз имам мъж до себе си. Да, имах и го обичах. Просто исках да публикуват разказите ми, нищо повече. Мразех ставащото. Дръпнах си ръката.Понечих да си тръгна, но той придърпа и двете ми ръце,след което ме погледна депресирано
сладко. Тогава нещо в мен се пробуди, може би съжаление, не знам...И го целунах по бузата. Да, целувах го. Не посмях да го погледна в очите. След което затворих вратата на изневярата.