Като елей се стичаше по пръстите,
Които като нежна роза
Държаха топлината ти.
Цялата във моя се превръщаше,
Която вятърът разлистваше
В сърцето ми.
Цялата във смъртна се превръщаше,
Превърната във роза във сърцето ми,
В която вятърът трепереше
Да не увехне цветето в лицето ти.
Раздялата разля живота ми,
Забравен в чашката на нежно цвете,
Откъснато небрежно от Петроний,
Изсипан щедро като скъпоценна кръв пред тебе.