автор: oberonus

Като елей се стичаше по пръстите,
Които като нежна роза
Държаха топлината ти.

Цялата във моя се превръщаше,
Която вятърът разлистваше
В сърцето ми.

Цялата във смъртна се превръщаше,
Превърната във роза във сърцето ми,
В която вятърът трепереше
Да не увехне цветето в лицето ти.

Раздялата разля живота ми,
Забравен в чашката на нежно цвете,
Откъснато небрежно от Петроний,
Изсипан щедро като скъпоценна кръв пред тебе.