автор: vanilin

По остриетата на риска
жонглираме без капка страх!...
И че душата ми те иска -
тъй неусетно осъзнах!...

В кои животи изживeни
обвързани сме – ти и аз?
В чия ли памет диво стене
страстта, останала без глас?...

Не знаем отговори точни,
но тлеят спомени у нас...
Ще си останем непорочни,
макар и в сетната си страст!...

Пресечна точка ли сме двама –
от карма, спала векове?...
Дори това да е измама –
поделяме си я на две...

Пресечна точка от разпятие,
сияние околовръст...
Две линии – Отвъд изпратени,
пресечени във тежък кръст...

Но лумне ли любов кармична,
спасението е Любов!...
В телата ни тя плахо срича,
но за душите ни е зов!...

Ванилин ГАВРАИЛОВ